Пресякъл линията на живота,
върху дланта на бъдещето проектирам
неведомото свое аз - самотна котва,
захвърлена във пристан за умиране...
Катеря черни мачти на илюзии.
С бинокъла на разума се взирам,
през ванти от години - тъмни змии,
за брегове, които ме избират
и коронясват звездното във мене.
Преди на шепа прах да се разпръсна
в следите на изгубеното време...
Преди смъртта ми двойник да възкръсне.