14.03.2018 г., 15:39 ч.

В търсене на Колхида 

  Поезия
821 18 11

Пресякъл линията на живота,
върху дланта на бъдещето проектирам
неведомото свое аз - самотна котва,
захвърлена във пристан за умиране...

Катеря черни мачти на илюзии.
С бинокъла на разума се взирам,
през ванти от години - тъмни змии,
за брегове, които ме избират

и коронясват звездното във мене.
Преди на шепа прах да се разпръсна
в следите на изгубеното време...
Преди смъртта ми двойник да възкръсне.

© Младен Мисана Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??