В захлас

17 сент. 2017 г., 11:41

Поэзия » Любовная

331 3 2

Ти си като водата,

липсваща в моята пустиня.

кажи ми дали сърцата

пазят любовта светиня.

Как да спра тази магия.

Жаждата да бъдем двама.

Дали ще мога да успея

да живея с измама.

Ти и аз с вълнения като морето.

Ще стихне ли този морски талаз

или ще горим в ада на сърцето,

потънали в живота до захлас..

Коя съм аз, че обезумявам

от спомена за твоите ръце.

Често пред децата споменавам

за усмивката на твоето лице.

Кажи ми, че те има и любовта

те люлее в гората дива.

Не изчезва никога радостта.

Душата ми за теб гнездо е свила.