17 sept 2017, 11:41

В захлас 

  Poesía » De amor
323 3 2

Ти си като водата,

липсваща в моята пустиня.

кажи ми дали сърцата

пазят любовта светиня.

 

Как да спра тази магия.

Жаждата да бъдем двама.

Дали ще мога да успея

да живея с измама.

 

Ти и аз с вълнения като морето.

Ще стихне ли този морски талаз

или ще горим в ада на сърцето,

потънали в  живота до захлас..

 

Коя съм аз, че обезумявам

от спомена за твоите ръце.

Често пред децата споменавам

за усмивката на твоето лице.

 

Кажи ми, че те има и любовта

те люлее в гората дива.

Не изчезва никога радостта.

Душата ми за теб гнездо е свила.

 

 

 

 

© Йонка Янкова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??