Вакуум

7 июл. 2009 г., 11:17

Поэзия

655 0 0

Времето ме мачка
с пръсти от вакуум.
И ме мрази безумно.
С очи от вселени.
Шепти присмехулно
и жалко ме сочи.
Много разгулно,
нокти в мене точи.

Стан, нишки, съдби -
колко ли проза
стихът ми от тебе дели.

Вакуум

Свързани произведения

Комментарии

Предложения