Вдишай спомена

31 мар. 2008 г., 21:22

Поэзия

561 0 1

Вдишай спомена на своето минало,
когато нощта шептеше за любов.
Не мисли, че вятърът те е подминал,
като птица несъбрала сили за живот.

Вдишай мислите си за обичане,
защото в светинята се търси песента...
И от подлостта на онова заричане,
преглътни ласката на есента...

... защото твърде много си загубил,
когато тръгнал си по слепия небосвод...
и твърде много си премлъкнал,
не знаещ, че загубата била е от любов...

И понякога, когато за мен си спомниш,
не търси в мислите тревоги.
И дори сълзи рой да рониш,
няма кой за милост да се моли...

... че греховете премного ни убиваха,
а сърцата много дълко съдихме.
Дъждовете за нас не се проливаха,
грешни бяхме, а грешките ни пъдиха...

Затуй вдишай спомена за моето обичане.
И прелисти ласките ми на забавен кадър.
Аз бях за тебе в кармичното отричане,
където мигът бе и от ласка по-кратък.

Вдишай спомена

Свързани произведения

Комментарии

Предложения