Вдишай спомена на своето минало,
когато нощта шептеше за любов.
Не мисли, че вятърът те е подминал,
като птица несъбрала сили за живот.
Вдишай мислите си за обичане,
защото в светинята се търси песента...
И от подлостта на онова заричане,
преглътни ласката на есента...
... защото твърде много си загубил,
когато тръгнал си по слепия небосвод...
и твърде много си премлъкнал,
не знаещ, че загубата била е от любов... ...