Вдишай спомена

31.03.2008 г., 21:22 ч.

Поезия

560 0 1

Вдишай спомена на своето минало,
когато нощта шептеше за любов.
Не мисли, че вятърът те е подминал,
като птица несъбрала сили за живот.

Вдишай мислите си за обичане,
защото в светинята се търси песента...
И от подлостта на онова заричане,
преглътни ласката на есента...

... защото твърде много си загубил,
когато тръгнал си по слепия небосвод...
и твърде много си премлъкнал,
не знаещ, че загубата била е от любов...

И понякога, когато за мен си спомниш,
не търси в мислите тревоги.
И дори сълзи рой да рониш,
няма кой за милост да се моли...

... че греховете премного ни убиваха,
а сърцата много дълко съдихме.
Дъждовете за нас не се проливаха,
грешни бяхме, а грешките ни пъдиха...

Затуй вдишай спомена за моето обичане.
И прелисти ласките ми на забавен кадър.
Аз бях за тебе в кармичното отричане,
където мигът бе и от ласка по-кратък.

Свързани произведения

Коментари

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

mariniki (Магдалена Костадинова)

2008-04-01T15:11:56+03:00

...Вдишай мислите ти за обичане...
много, много хубав стих, мила Ди!
хареса ми, разълнува ме!
с много обич за теб.