anonimapokrifoff (Аноним)
73 95
7 июл. 2011 г., 00:08

Вдовицата 

  Поэзия » Другая
2589 18 37

Покълват в плътта ѝ напразно таени копнежи,

скръбта ѝ приспана ухае на зрели смокини,

а погледът кротък и камък дори ще разнежи –

жена като нея кой мъж би могъл да подмине…

 

Той идва, погалва децата почти като свои,

в очите им, гладни за татко, от страх не наднича.

Страстта му към нея е ловна и път без завои –

безмълвно и стръвно я люби, почти я обича.

 

След него замесва си болката в облачни нощви,

в сърцето пече я – душица към двадесет грама;

разчупва и рони, нахранва тя птиците нощни –

подавка за този, когото отдавна го няма.

© Аноним Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??