25 дек. 2013 г., 09:31  

Вдъхновен и разтревожен 

  Поэзия » Философская
488 0 0
Вдъхновен и разтревожен
Ведно съм вдъхновен и разтревожен
сред хаоса на земния ни ден..
Дали човека за човек е сложен,
та дните чужди са за теб и мен?
А през тишината тътнат вековете..
отекват като съзаклятници в нощта
и звезден лъч разстила върховете
със светлина въздигната за страж.
И не тъжа... А гледам висините!..
Разбрах едно:..Обичам този свят!
Целувам с поглед даже и звездите! ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© ЛЪЧИСТА Все права защищены

Предложения
  • Не знаю как были дела в Афганах.... Ведь не ходил я с финкой на душман. Но и меня побаливают раны. А...
  • Сквозь ночную тишину, Ветерок подул в лесу. Все деревья зашумели, Лес покрылся снегом вмиг. Сосны вс...
  • Ни дня, ни дна, а только середина. А я одна – ах, ты, скотина! /ночные пессимистично-оптимистичные р...

Ещё произведения »