Вдъхновен и разтревожен
Ведно съм вдъхновен и разтревожен
сред хаоса на земния ни ден..
Дали човека за човек е сложен,
та дните чужди са за теб и мен?
А през тишината тътнат вековете..
отекват като съзаклятници в нощта
и звезден лъч разстила върховете
със светлина въздигната за страж.
И не тъжа... А гледам висините!..
Разбрах едно:..Обичам този свят!
Целувам с поглед даже и звездите! ...