2 сент. 2019 г., 00:43

Вдъхновение 

  Поэзия » Философская
1836 15 28
Защо разпваш душата ми
и в нея златни гвоздеи вбиваш?
Знаеш ли, как мигове възпяти
в спомени слънчеви преливат?
Знаеш ли,че плачат кристали
и в тиха нощ се разпиляват?
От тях душата ми запалена
пред себе си на съд застава.
Тя ме съди с думи безпощадни.
И само аз съм ѝ свидетел,
как любовта е нямо щастие,
осъдена на хората да свети! ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стойчо Станев Все права защищены

Предложения
: ??:??