2.09.2019 г., 0:43 ч.
Вдъхновение
Защо разпваш душата ми
и в нея златни гвоздеи вбиваш?
Знаеш ли, как мигове възпяти
в спомени слънчеви преливат?
Знаеш ли,че плачат кристали
и в тиха нощ се разпиляват?
От тях душата ми запалена
пред себе си на съд застава.
Тя ме съди с думи безпощадни.
И само аз съм ѝ свидетел,
как любовта е нямо щастие,
осъдена на хората да свети!
И ме води една решителност,
на много други непозната...
И там изгарям без да питам
върху кладата ти свята.
© Стойчо Станев Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Най-страшния съд е този на душата,собствената!Без помилване,безпощадно!Много хубави мисли си вложил,Стойчо,как съм го пропусна тоя прекрасен стих!
-
Дълбоко и чувствено! Всеки трябва да е честен пред себе си!
-
Самосъд на душата! Творецът често е и ишещ,и обвинител /прокурор/, и обвиняем, и адвокат - защитник, и съдия в този таен съдебен процес. Изкуство, което не проповядва здрав морал и етика, не събужда порив към красота и истина, е ... Дълбока творба!
-
Благодаря за коментара,Йоана!
-
Много светлина видях тук. Та нали и слънцето изгаря? Огънят от една страна е страшен, опасен, болезнен, но от друга страна е благодат. Кое ли ще надделее? В случая второто.
От тях душата ми запалена
пред себе си на съд застава.
...
И ме води една решителност,
на много други непозната...
И там изгарям без да питам
върху кладата ти свята.
Може би наистина любовта ни превръща в слънца и тогава нямаме избор дали да сме огън. Болката на любовта е по-добра от болката на самотата, защото самотата е безплътен, унищожителен студ. Красиво е това вдъхновение! -
Благодаря за хубавите думи и поздрава, Албена!
Приеми моите сърдечни поздрави и успех в творчеството! -
Силно и дълбоко въздействащо, Стойчо!... Поздравления!
-
Благодаря, Латинка-Златна!
Приеми моите сърдечни поздрави и пожелания за успех! -
Бъди все така вдъхновен и влюбен, Стойчо!
Хубава и творческа вечер!
-
Благодаря за хубавите думи, Мария!
-
Любовта и творческите сили се осъждат по пътя до вдъхновението, за да стигнат до огнени стихове! Давате и на нас сили, г-н Станев. Благодаря!
-
Благодаря ви 👼 13 и Данаил за коментара и оценката!
Приемете моите приятелски поздрави! -
Финалът е страхотен, Стойчо! Поздравления!
-
😍!!!
-
Благодаря, че сподели своето вдъхновение, Стойчо! Красиво е!
-
Благодаря ви за подкрепата Надежда,Цветенце, Ивон и Гавраил!
Вярвам, че всеки творец изживява такова емоционално състояние.
Приемете моите сърдечни поздрави и пожелания за творчески успехи! -
Кладата на истината.Сами пред душата.Стих с много философска наситеност.
Поздравление! -
Хубаво е!
-
Голяма красота и безкрайна наслада за душата е стихчето ти, Стойчо!!! Поздравявам те и ти благодаря за чудесната емоция и размислите!
-
Красиво!
-
Оптимизъм - през жертва към извисяване...
-
Ха ха!
Не си броил овце, звезди си броил, щом нощни размисли в такъв красив стих си натворил!
-
Благодаря ви Мариана и Станислава,че оценихте моите нощни размисли!
Приемете сърдечните ми поздрави и пожелания за творчески успехи! -
"Изгарям без да питам..."
Любов! Какво да я правиш?! -
Благодаря ви Красимира и Младен за коментарите!
Приемете моите сърдечни приятелски поздрави и пожелания за хубави септемврийски мигове на вдъхновение! -
Вдъхновението е олтар на святостта, но същевременно и клада. Поетът изгаря на тази клада в името на най-висшата любов - тази към Твореца и неговото велико Творение. Неговото творчество е опит за повторение на Божието - на изначалния космогоничен акт! Изключително силно и въздействащо стихотворение си изваял, с помощта на вдъхновението, Стойчо. Поздравявам те!
-
Бъди все така вдъхновен, Стойчо! Само душата знае как да се възроди от пепелта на огненото поле, където се водят всички битки за Нея!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Гюлсер, Елка и Ирина приемете моите приятелски поздрави и пожелания за успех!