Вечер край Океана...
(балада)
Внезапно разлюля се Океана
на залезът в загадъчния мрак,
но вятърът да духа бе престанал,
та тъй необяснимо беше: как
люлееше се цялата Безкрайност
и във брега се блъскаха вълни...
И те обаче бездните му тайни
не знаеха... И бързо се стъмнѝ...
А въздухът сгъстяваше се в здрача
в нюанси на оранжевия цвят
и вятърът внезапно, непрозрачен,
изви се над заспиващия свят...
С един нестихващ грохот се понесе
на Океана тайнственият глас:
и ту извиваше се като песен,
ту удряше със ураганна страст...
... Във лодка, но космически самотна
и с черни, и разкъсани платна –
там някъде, отвъд на хоризонта,
с попътен вятър идваше Нощта...
На Океана в родовата памет
в нощта сега ще дойдат векове
и старите легенди пак ще мамят
моряците към нови брегове,
че някъде по нашата планета
все има неизследвани земи
и още не обходени морета
в загадъчните южни ширини...
Там с вечното ухание на пролет
е приказен безгрижният им свят
и с острови, където полуголи
жените са напъпил нежен цвят...
... Ще дойдат и изгнили каравели,
потънали край чужди брегове,
с моряците на тях, не оцелели
в стихиите на злобни ветрове...
А във нощта, тук мъртвите моряци
ще бродят по брега със интерес:
безименни, понеже няма знаци
надгробни в Океаните до днес...
06.11.2016. Атлантически океан
брега на о. Гран Канария
© Коста Качев Все права защищены