Вечер край Океана...

(балада)

Внезапно разлюля се Океана

на залезът в загадъчния мрак,

но вятърът да духа бе престанал,

та тъй необяснимо беше: как

люлееше се цялата Безкрайност

и във брега се блъскаха вълни...

И те обаче бездните му тайни

не знаеха... И бързо се стъмнѝ...

А въздухът сгъстяваше се в здрача

в нюанси на оранжевия цвят

и вятърът внезапно, непрозрачен,

изви се над заспиващия свят...

С един нестихващ грохот се понесе

на Океана тайнственият глас:

и ту извиваше се като песен,

ту удряше със ураганна страст...

... Във лодка, но космически самотна

и с черни, и разкъсани платна –

там някъде, отвъд на хоризонта,

с попътен вятър идваше Нощта...

На Океана в родовата памет

в нощта сега ще дойдат векове

и старите легенди пак ще мамят

моряците към нови брегове,

че някъде по нашата планета

все има неизследвани земи

и още не обходени морета

в загадъчните южни ширини...

Там с вечното ухание на пролет

е приказен безгрижният им свят

и с острови, където полуголи

жените са напъпил нежен цвят...

... Ще дойдат и изгнили каравели,

потънали край чужди брегове,

с моряците на тях, не оцелели

в стихиите на злобни ветрове...

А във нощта, тук мъртвите моряци

ще бродят по брега със интерес:

безименни, понеже няма знаци

надгробни в Океаните до днес...

06.11.2016. Атлантически океан

брега на о. Гран Канария