7 мар. 2021 г., 07:39
Сенките вече бягат от мене,
но далеч е все още новия ден.
Влачейки с мъка своето бреме,
по стръмния път пристъпвам сломен.
Това не съм аз! Аз живял съм отдавна -
тоз призрак отчаян е само спомен от мен.
А мъгла непрогледна, зловеща и бавна,
е обявила моя днешен, и утрешен ден.
Забравен в мъглата аз скитах, когато
сърцето ми от мъка докрай изгоря -
превърна се в шепичка пепел, която
вихърът в гърдите без следа разпиля... ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация