amethyst (Калин Пантов)
50 779
7.03.2021 г., 7:39 ч.

Вечерна равносметка 

  Поезия » Философска
528 0 11

Сенките вече бягат от мене, 

но далеч е все още новия ден.

Влачейки с мъка своето бреме, 

по стръмния път пристъпвам сломен.

 

Това не съм аз! Аз живял съм отдавна -

тоз призрак отчаян е само спомен от мен.

А мъгла непрогледна, зловеща и бавна, 

е обявила моя днешен, и утрешен ден.

 

Забравен в мъглата аз скитах, когато

сърцето ми от мъка докрай изгоря -

превърна се в шепичка пепел, която

вихърът в гърдите без следа разпиля...

 

Частица от таз пепел съм аз, самият -

отронен и отнесен от дървото лист. 

От бурята в мен - къде да се скрия,

как да дочакам деня си лъчист?

 

Аз съм лист, кръжащ в своята есен... 

Кога, къде - в мъглата това не личи.

Без младост, свойта пролетна песен

недопял, а с така уморени очи...

 

1995

© Калин Пантов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Удоволствието е мое, Иви! Аз ти благодаря!
  • "Частица от таз пепел съм аз, самият -
    отронен и отнесен от дървото лист."
    Замислящо е цялото стихотворение, Калинe!
    Благодаря ти!
  • Благодаря ти, Роси! Оптимизмът ти е впечатляващ и най-вече - заразен! Прекрасно качество!
  • превърна се в шепичка пепел, която
    вихърът в гърдите без следа разпиля...
    Изправи се и стъпи здраво, момче ! Прекрасен стих!
  • С целувката на зрялата любов,
    обгрижва есента земята.
    Тежат листата, пороища
    и жеги надживели,
    ........
    https://otkrovenia.com/bg/stihove/tyahnata-esen
    Писах го миналото лято, поводът - за едни близки, за златната им сватба
  • Благодаря ви, приятели! Това е просто един от онези моменти, типични за младостта, в които, сякаш светът ти се срива... Но - нали знаете: "Дори тъгата извор е на радост, докле е младост, ах, докле е младост..."
  • Красиво е, Калин! Но ми звучи пораженчески... изгубено... безизходно... Вероятно младостта понякога е черногледа... и търси спасение...
    Хубав ден
  • Хубав стих!
  • Благодаря ти, Павли! Радвам се, че се отби при мен и усмихна деня ми!
  • ... Сенките са мястото, където отиваме като паднем... Ти ли ги разгонваш, те ли бягат... Сила се иска да стоиш далеч от сенките...

    ***
    Падащо листо. Смутена тишина. Есенна тайна... - Такъв кратък портрет видях след прочита... Благодаря за удоволствието да се размисля!
  • Благодаря, Вальо! Няма нищо лошо в есента, стига да не идва преждевременно...
Предложения
: ??:??