ВЕЧНА ПРОЛЕТ

27 июл. 2007 г., 09:13

Поэзия

457 0 3

Отронва се сълза от радост,
на чиста гръд, моминска!
И пее свойта песен бяла,
със пълни сили, млада!

Ухаеш, пролет дъхава,
и всеки с теб богат е.
Навред звучи глас славеев
и в мислите с нас пее!

Мами ме поле с безкрая,
щурец с песни ме омая.
Слънчо завидя, гръб обърна,
а аз път сбърках, не се върнах!

Но той бе път към полет,
с вяра силна и пролет,
с омайно биле, с лечебна сила,
ОТ ЛЮБОВ НЕ ЩА ДА МЕ ЛЕКУВА!!!

ВЕЧНА ПРОЛЕТ

Свързани произведения

Комментарии

Предложения