27 jul 2007, 9:13

ВЕЧНА ПРОЛЕТ 

  Poesía
461 0 3
Отронва се сълза от радост,
на чиста гръд, моминска!
И пее свойта песен бяла,
със пълни сили, млада!

Ухаеш, пролет дъхава,
и всеки с теб богат е.
Навред звучи глас славеев
и в мислите с нас пее!

Мами ме поле с безкрая,
щурец с песни ме омая.
 Слънчо завидя, гръб обърна,
а аз път сбърках, не се върнах!

Но той бе път към полет,
с вяра силна и пролет,
с омайно биле, с лечебна сила,
ОТ ЛЮБОВ НЕ ЩА ДА МЕ ЛЕКУВА!!!

© Мариола Томова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??