Вечната жена

(спомен)

Навярно бе Съдба

със щур каприз от нея,

но Вечната жена

стихийно ме „отвея“...

... В един далечен порт

в отдавнашното време,

във младостта си горд *

я пожелах за мене...

Тя беше онова́,

което – Съвършенство

наричаме с едва

сдържа́на страст, естествено...

И всички сетива́

вибрираха тревожно

дори при мисълта,

че нещо е възможно...

Погледнеше ли тя

там някого случайно –

той дълго след това

мечтаеше си тайно.

Самата тя мечта

влудяваше мъжете,

но дръзка в лудостта си

и недостъпна беше...

Наивен в младостта

повярвал бях тогава,

че всяка красота

със страст се обладава!...

А тя ми се изсмя́,

гърди разтърси страстно...

О, боже мой, това́

бе толкова прекрасно!...

... Безкрайни времена́

ей вече от тогава,

а Вечната жена

не мога да забравя!...

13.09.2021.