Вечната жена
(спомен)
Навярно бе Съдба
със щур каприз от нея,
но Вечната жена
стихийно ме „отвея“...
... В един далечен порт
в отдавнашното време,
във младостта си горд *
я пожелах за мене...
Тя беше онова́,
което – Съвършенство
наричаме с едва
сдържа́на страст, естествено...
И всички сетива́
вибрираха тревожно
дори при мисълта,
че нещо е възможно...
Погледнеше ли тя
там някого случайно –
той дълго след това
мечтаеше си тайно.
Самата тя мечта
влудяваше мъжете,
но дръзка в лудостта си
и недостъпна беше...
Наивен в младостта
повярвал бях тогава,
че всяка красота
със страст се обладава!...
А тя ми се изсмя́,
гърди разтърси страстно...
О, боже мой, това́
бе толкова прекрасно!...
... Безкрайни времена́
ей вече от тогава,
а Вечната жена
не мога да забравя!...
13.09.2021.
© Коста Качев Todos los derechos reservados