24 мая 2009 г., 14:48

Вечно 

  Поэзия » Философская
716 0 0
"Вечно"
В очите ярко слънце грее всеки ден.
В сърцето само мрак бездънен.
Светът около нас е променен.
В лицата страх и поглед леден.
Сам всеки своя път избира,
намерил стълба - да се възвиси.
В небето облаци намира,
зад себе си следа от огън ще гори.
Защо след всяка крачка има болка?
Нали сред облаците вечно слънцето гори!
Защо гневът расте, а обичта е малка? ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Горан Русинов Все права защищены

Предложения
: ??:??