fraulia (Васка Мадарова)
182 1698
9 апр. 2008 г., 18:44

Вечно жив 

  Поэзия » Белые стихи
1087 1 6
В памет на Тодор Мадаров

Снегът засипа новия ти дом
и вятърът погали го с усмивка...
Един нечуван още тъжен стон
зави го нежно с своята покривка.

Завинаги затворени, очите
се взираха в студената земя.
Последен вик, отронен от гърдите,
нов живот на други обеща.

Не ще да видиш ти от днес нататък
ни радости, ни болки, ни печал...
Земният ти път не беше кратък,
но още малко Бог да бе ти дал...

В сърцата си завинаги ще носим
усмивката, събрала доброта,
която не задаваше въпроси,
а топлеше със свойта красота.

Очите ти ще греят във душите
и никога не ще изгаснат те.
Такъв човек те стопля в хладините
дори когато тялото умре.

Смъртта не пита кой ли да си вземе -
тя идва и те грабва на ръце,
от всичко най-любимо ти отнема,
даже и последното парче.

Но вечно жив във нас ще си останеш -
във хората, пресекли твоя път,
не ще да бъдеш никога забравен -
дори когато сън дълбок ще спят.

И молим се, дано от днес във Рая
място Бог да ти е отредил,
защото знаем, че дори след края
добрият пак е жив, злото победил...

Снегът засипа новия ти дом
и вятърът над него се усмихна.
Направи ти величествен поклон.
Сбогува се! И някъде притихна.

© Васка Мадарова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??