9 abr 2008, 18:44

Вечно жив 

  Poesía » Versos blancos
1148 1 6
В памет на Тодор Мадаров
Снегът засипа новия ти дом
и вятърът погали го с усмивка...
Един нечуван още тъжен стон
зави го нежно с своята покривка.
Завинаги затворени, очите
се взираха в студената земя.
Последен вик, отронен от гърдите,
нов живот на други обеща.
Не ще да видиш ти от днес нататък
ни радости, ни болки, ни печал...
Земният ти път не беше кратък, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Васка Мадарова Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??