1 дек. 2011 г., 06:25

Вечно млада 

  Поэзия » Другая
1420 0 10
Вечно млада
Зад огледалото наднича бяла старост
и дебнешком се крие в мършавите клони,
пришпорена, изчезва с всяка твоя радост,
а с всеки тъжен поглед светлината гони...
Заседнала е мълком във душата
и ядно плаче, и цели да те надвие,
но ако пролет дива вихри ти съдбата -
на старата прокоба силите ще пие...
Бъди сега, ала бъди и по-нататък
мечта, създадена от хиляди криле,
лети в безкрай, животът никак не е кратък ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Радосвета Петрова Все права защищены

Предложения
: ??:??