Вечно млада
Зад огледалото наднича бяла старост
и дебнешком се крие в мършавите клони,
пришпорена, изчезва с всяка твоя радост,
а с всеки тъжен поглед светлината гони...
Заседнала е мълком във душата
и ядно плаче, и цели да те надвие,
но ако пролет дива вихри ти съдбата -
на старата прокоба силите ще пие...
Бъди сега, ала бъди и по-нататък
мечта, създадена от хиляди криле,
лети в безкрай, животът никак не е кратък ...