Диханията на луната секнаха
и тя се облече в пелена от мъгла.
Свличаща риза на тъмна прокоба,
орисница черна почука с нога.
Смъртта на усмивките тягостна бе,
но те се пробудиха с вълчия вой.
От клетви ранени и с клетви живеещи,
копали гробове и спали до гроб.
Нозете издрани в пътеки безкръвни,
де устни до кръв о дървото се пиха.
Ранени, безумни, с копита протрити,
и бягащи, гонещи летния зной… ...