Не всяка пролет е зелена,
не всяко чувство – с нежен връх.
Прегърнал цялата вселена,
смалявам се – до птичи дъх.
Над рамото ми смерч съблече
глухарче, мравчица отвя.
И не човек , едно човече
се спъва в райската трева.
В огромните листа на клена
светът настръхва. Плисва мрак.
Не виждаш ли, че подир мене
кинжал размахва кървав мак?! ...