Barona38 (Ивайло Терзийски)
348 6640
18.07.2013 г., 22:37 ч.  

Смаляване 

  Поезия » Любовна, Философска
781 0 1


Не всяка пролет е зелена,
не всяко чувство – с нежен връх.
Прегърнал цялата вселена,
смалявам се – до птичи дъх.
Над рамото ми смерч съблече
глухарче, мравчица отвя.
И не човек , едно човече
се спъва в райската трева.
В огромните листа на клена
светът настръхва. Плисва мрак.
Не виждаш ли, че подир мене
кинжал размахва кървав мак?!
Дъждец с потоп ще ме покръсти –
сам бръмбар с потни очила.
Навярно ще си върна ръста,
щом чуя твоето: "Ела".

© Ивайло Терзийски Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря ви, приятели:

    rozza (Радка Миндова
    Helius (Елена Костадинова
    andromen (Иван
    Vedrin (Ясен Ведрин
    valqka (Валентин Василев
    krchernev (Красимир Чернев
    elenabili (Елена Биларева
    Blagonrava (Евгения Илиева
    nikkollina
    voda (Елица Ангелова
    oksimoron (Чойбалсан Канчендзьонгов
    Plamen-Ognqnov (Исмаил Али
Предложения
: ??:??