Вечност

Споря често с любовта:

Вечността ѝ за какво е –

и не е ли суета

тя да бъде само моя!...

Може би, че самота

и единствено донесе

за това самата тя

и заглъхна като песен..

Исках да я продължа́ –

композирах ѝ мелодия,

но оплетох се в лъжа

с бутафорната история...

... Бе́ше ве́чер... Бе разкош

и премигваха звездите...

Стара притча, лятна нощ –

на мечтите по следите...

Как желаех: във нощта

вечна да е любовта ни,

но си тръгна в сутринта –

тя с един файтон измами!...

... А от нейде долетя́

разсъдлив, внезапен вятър

и ми каза: „Вечността

е обречена самата...“                                                                                

И от книгите  дори

зная, че предизвестена –

в някой ден ще изгори

даже „Вечната вселена“...

*    *    *    *    *    *    *   *

... Но от „стари времена“

неразумното човечество:

мисли си за Вечността

като следващо Отечество!...

07.04.2021.