7 апр. 2021 г., 20:20

Вечност 

  Поэзия » Философская
4.0 / 1
438 0 1
Вечност
Споря често с любовта:
Вечността ѝ за какво е –
и не е ли суета
тя да бъде само моя!...
Може би, че самота
и единствено донесе
за това самата тя
и заглъхна като песен..
Исках да я продължа́ –
композирах ѝ мелодия,
но оплетох се в лъжа ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Коста Качев Все права защищены

Предложения
  • Весь мир - театр Актёры разобрали роли авторитетов, На сцене свет, а в зале нет свободных мест Быть ...
  • Пред мен един глагол навъсен, отмерващ ме с поглед мръсен, чупи пръсти нервно и припряно, сякаш ще з...
  • В глуши неведомого края, Что лесом и тайгой порос. Грызёт морковь ушастый зая, Уснул в кустах рогаты...

Ещё произведения »