28 февр. 2013 г., 14:04

Вечност, превърната в безвремие 

  Поэзия » Гражданская
574 0 6
на самозапалилите се
в протестите българи
Годините на прехода бледнеят като спомен!
Наместо демокрация – изгубихме мечтите си!
Страната ни, ограбена, е вече дом поломен,
във който неусетно изтляват младините ни!
Съдбата ни решават, без никой да ни пита!
По-често ни оставят без път, на кръстопът!
Чак идва ти да драснеш сам клечката с кибрита –
в неистовия пламък бедите да горят!
Че тъжен е плачът на бедните през зимата,
където още къщите строят ги със кирпичи, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© МАРИАН КРЪСТЕВ Все права защищены

Предложения
: ??:??