28.02.2013 г., 14:04 ч.

Вечност, превърната в безвремие 

  Поезия » Гражданска
532 0 6

                                                 на самозапалилите се

                                                          в протестите българи

 

Годините на прехода бледнеят като спомен!

Наместо демокрация – изгубихме мечтите си!

Страната ни, ограбена, е вече дом поломен,

във който неусетно изтляват младините ни!

 

Съдбата ни решават, без никой да ни пита!

По-често ни оставят без път, на кръстопът!

Чак идва ти да драснеш сам клечката с кибрита –

в неистовия пламък бедите да горят!

 

Че тъжен е плачът на бедните през зимата,

където още къщите строят ги със кирпичи,

където чезнат болни и здрави в недоимъка,

където със каручките надбягват се москвичи...

 

Във митинги и стачки народът закали се,

но още си остава най-жертваното племе –

безхлебен, безработен, сред дългове топи се:

не преход, ами вечност, превърната в безвремие!

© МАРИАН КРЪСТЕВ Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Съпричастна съм.Болката гори във всички ни!
  • Актуално, смело и с много болка.
    Поздравления!
  • "Във митинги и стачки народът закали се, но още си остава най-жертваното племе" - за жалост! Поздравявам те за силното стихотворение!
  • За смелите и саможертвите!!!Поздрав!
  • "...не преход, ами вечност, превърната в безвремие!"
    !!!
  • "...Моят народ не ровеше в кофите.
    Не, това не е моят народ..." - прочетено(((
Предложения
: ??:??