thedac (Димитър Драганов)
873 1129
31 авг. 2018 г., 15:18

Вечността и без нас се върти 

  Поэзия » Философская
350 1 6

Аз отлитам, приятелко скъпа!
Не очаквай сега да тъжа…
Ти остави доброто на пътя,
и забрави, че нося душа.

На света са покълвали много,
наранени от думи сърца.
Той, денят, е учител и строго
ни отнема и път, и крила.

През нощта ще мълча запокитен,
ще звуча като плясък с мечта,
а в петата на изгрев нефритен,
ще попитам: „Къде си сега?“.

Аз отлитам, приятелко скъпа…
Не очаквай да има сълзи…
Помислѝ за сърцето от пътя.
Вечността и без нас се върти.

© Димитър Драганов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??