Аз отлитам, приятелко скъпа!
Не очаквай сега да тъжа…
Ти остави доброто на пътя,
и забрави, че нося душа.
На света са покълвали много,
наранени от думи сърца.
Той, денят, е учител и строго
ни отнема и път, и крила.
През нощта ще мълча запокитен,
ще звуча като плясък с мечта,
а в петата на изгрев нефритен,
ще попитам: „Къде си сега?“. ...