Не помня дали ме е имало
преди да се огледам в теб,
в зелените морета на очите ти –
забравих цялото си минало.
Поведе ме през бели лабиринти
със стъпки, тихи като шепот.
Загубих се, но исках да се лутам
и да те търся с трепетни ръце.
Жигоса цялото ми тяло
със устните си, жарки до червено.
Кръвта крещеше в отмалелите ми вени –
най-сладостната болка на света. ...