airiskra (Искра Радева Николова)
126 967
23 янв. 2011 г., 18:47

Ветроносна 

  Поэзия
654 0 5

В очите ти 

прочетох всичко... осторожно.

По устните ти 

бягаха слова.

Но не,  едва ли е възможно!?

Играеше ли с мен игра?


Онези  ъгълчета

на устата ти... помпозни -

извити в деликатна

суета,

трептяха на лицето ти безбожни

и пулсът ми със тях трептя.


Нахлу в света ми 

смело, неотложно.

Протегна длан в мъглата и разбра,

че аз съм сила ветроносна,

... че ти си  повеят в нощта.






© Искра Радева Николова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??