airiskra (Искра Радева Николова)
126 967
23.01.2011 г., 18:47 ч.

Ветроносна 

  Поезия
655 0 5

В очите ти 

прочетох всичко... осторожно.

По устните ти 

бягаха слова.

Но не,  едва ли е възможно!?

Играеше ли с мен игра?


Онези  ъгълчета

на устата ти... помпозни -

извити в деликатна

суета,

трептяха на лицето ти безбожни

и пулсът ми със тях трептя.


Нахлу в света ми 

смело, неотложно.

Протегна длан в мъглата и разбра,

че аз съм сила ветроносна,

... че ти си  повеят в нощта.






© Искра Радева Николова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??