11 февр. 2008 г., 09:33

Ветрове 

  Поэзия » Белые стихи
1136 0 8
Ветрове
Навън подухва зимен вятър
и люлее клони оголели.
А в мен ветреят мисли
разпокъсани и разпилени.
В живота веят ветрове
топли и студени.
Разкъсват чувства и сърце
в посоки разпилени.
Посоката на топлия ще гоня,
студеният ще ме пронизва в гърба.
Чувствата ми ще оголва ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лилия Нейкова Все права защищены

Предложения
: ??:??