Ветрове

11 feb 2008, 9:33

Poesía » Versos blancos

1134 0 8

Ветрове
Навън подухва зимен вятър
и люлее клони оголели.
А в мен ветреят мисли
разпокъсани и разпилени.
В живота веят ветрове
топли и студени.
Разкъсват чувства и сърце
в посоки разпилени.
Посоката на топлия ще гоня,
студеният ще ме пронизва в гърба.
Чувствата ми ще оголва ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Ветрове

Искате да прочетете повече?

Propuestas