Бесилото е вече построено!
Снегът прехвърча в този късен час.
Тълпата знае, всичко е решено.
Тълпата знае. А дали го зная аз?!
Нозете ми в снега остават дири,
бесилката е схлупила небе!
И път до там душата не намира.
Душата е с очите на дете!
Виелица разнася злобни думи,
заспиват в преспи нечии сълзи.
Виновните вменяват чужди друми.
Душата се изправя, не пълзи! ...