Бесилото е вече построено! 

Снегът прехвърча в този късен час. 

Тълпата знае, всичко е решено.

Тълпата знае. А дали го зная аз?! 

Нозете ми в снега остават дири, 

бесилката е схлупила небе! 

И път до там душата не намира. 

Душата е с очите на дете! 

Виелица разнася злобни думи, 

заспиват в преспи нечии сълзи. 

Виновните вменяват чужди друми.

Душата се изправя, не пълзи! 

Бесилото отдавна построено, 

издига ръст над малките души. 

Щом нещо не докрай е проверено,

тълпата себе си сама руши! 

Детелина И.Стефанова ✍️🍀