19.05.2016 г., 0:48 ч.  

Виж я 

  Поезия » Философска
590 0 10

Болят изминалите зими
объркани от паднала мъгла.
Къде е слънцето незримо?
Къде е топлото сега?

Нали очаквахме градини
с лехи от цъфнали цветя.
Дъжд топъл. Изгреви невинни.
Узрели мигове в деня.

Изпихме тъжните нагари.
Изваяхме души от светлина.
И екнаха навред фанфари
напук на тежките слова.

И светна. Птици долетяха.
Дочу се славей. Ей го, на.
Дори щурците в нас запяха.
Дошла е. Виж я. Пролетта.

© Таня Мезева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??