Ако бяхме се срещнали две години по-рано в живота,

щях да ударя шамар в лицето на нашата среща,

щях да запаля всички останали мостове,

да тегля черта, да напиша: "Не минавай отсреща".

Ако бяхме се срещнали рано, по-рано от вчера,

бих била огън цял и запалила дланите,

бих била пожар - немирна и разярена,

а нашата среща без жал щях да сложа на кладата.

Но когато се срещнахме, аз не бях пожар, а бях пепел,

във която едва и отчасти личеше жарава.

Не подпалвах, уви. Само топлех. Което

всъщност дава живот и, най-често, спасява.

Нямах избор освен пред очите ти да израстна -

да се вдигна от сън като смелото първо кокиче.

Да пронижа леда, да стопя снеговете, а ръста ми

да подхожда на образа на истински светло момиче.

Ако бях аз преди, щях да трия без звук и без милост,

да ти дам доживотна присъда, дори и без съд.

Но когато ме срещна, вече бях обгорена до жили,

и в очите ти щом поглеждах, виждах отвъд.