Ако бяхме се срещнали две години по-рано в живота,
щях да ударя шамар в лицето на нашата среща,
щях да запаля всички останали мостове,
да тегля черта, да напиша: "Не минавай отсреща".
Ако бяхме се срещнали рано, по-рано от вчера,
бих била огън цял и запалила дланите,
бих била пожар - немирна и разярена,
а нашата среща без жал щях да сложа на кладата.
Но когато се срещнахме, аз не бях пожар, а бях пепел,
във която едва и отчасти личеше жарава.
Не подпалвах, уви. Само топлех. Което
всъщност дава живот и, най-често, спасява.
Нямах избор освен пред очите ти да израстна -
да се вдигна от сън като смелото първо кокиче.
Да пронижа леда, да стопя снеговете, а ръста ми
да подхожда на образа на истински светло момиче.
Ако бях аз преди, щях да трия без звук и без милост,
да ти дам доживотна присъда, дори и без съд.
Но когато ме срещна, вече бях обгорена до жили,
и в очите ти щом поглеждах, виждах отвъд.
© Любимата Всички права запазени