Вик

17 мар. 2010 г., 23:19

Поэзия

537 0 1

Морето, нахлупило

своя калпак от облаци сиви,

бушува, сърди се, реве,

страшни вълни към брега то запраща,

сякаш на някой иска да отмъсти.

Навярно боли го сърцето,

затрупано с боклуци безброй,

изхвърля ги то на крайбрежния пясък

с надежда някой да ги прибере.

Ще вземат своя дан

морето, земята и небето,

ще настъпи страшна смъртна тишина...

-Възмездие!!!

-Хей, хора, спрете своя бяг,

ръка на сърцето си сложете

и се замислете -

това ли заслужават

нашите деца?

А вятърът със своята сила

в сърцата ни нека да влей

Вяра, Надежда и Любов

към морето, небето

и земята ни любима.