ВИК
Изтлявам в шепите на нощ беззвездна,
без твойте устни, пламък и жарта.
С последната вечерница и аз изчезвам
с едно несбъднато желание... мечта.
Виж горе с нея превръщам се на пясък -
разстила се плътта ми в пареща следа.
Сред крясъка на гарвани и моя крясък
отеква в блясък на невидима сълза...
Изгарям в шепите на нощ беззвездна,
без твойта Обич - сноп грейнало небе...
Но без страх потъвам в хладна бездна, ...