15 may 2007, 14:03

ВИК 

  Poesía
740 0 10
 

                            ВИК


Изтлявам в шепите на нощ беззвездна,

без твойте устни, пламък и жарта.

С последната вечерница и аз изчезвам

с едно несбъднато желание... мечта.


Виж горе с нея превръщам се на пясък -

разстила се плътта ми в пареща следа.

Сред крясъка на гарвани и моя крясък

отеква в блясък на невидима сълза...


Изгарям в шепите на нощ беззвездна,

без твойта Обич - сноп грейнало небе...

Но без страх потъвам в хладна бездна,

в спомен взел най-топлото сърце!


19.04.07.

© Ивайло Яков Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??