30 июл. 2008 г., 21:18
Ще ме споходиш ли?
За мъничко макар.
Ела и поседни до мене.
А после като на широк екран
ще прожектираш тежко бреме...
Аз гледам право във очи.
А ти къде заничаш?
Все там, далече настрани.
Да, знам, че ме обичаш...
За миг поне в зениците ми спри.
Не, няма да те питам.
Простих си всичките вини. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация