Ще ме споходиш ли?
За мъничко макар.
Ела и поседни до мене.
А после като на широк екран
ще прожектираш тежко бреме...
Аз гледам право във очи.
А ти къде заничаш?
Все там, далече настрани.
Да, знам, че ме обичаш...
За миг поне в зениците ми спри.
Не, няма да те питам.
Простих си всичките вини.
Или... поне опитвам...
И аз се уморих от теб.
И ти от мене, зная.
Сега... да продължим напред.
Вина, но ти не пи от чая?
© Криси Всички права запазени
Страшно близък ми е този стих!
Просто ще замълча!!!