Вина

28 окт. 2012 г., 20:16

Поэзия » Другая

458 0 0

Виновен съм, ти знаеш го,
твърдиш го и повтаряш го.
Осъждаш ме безмилостно,
наказваш ме безжалостно.

Не знаеш ти причината,
дори и половината.
Не слушаш обяснения,
отправяш обвинения.

На думите не вярваш,
виновен си, повтаряш.
Каквото и да кажа,
не мога да докажа.

Но ето, че невинен съм,
а с думите безсилен съм.
Осъди ме съдбата,
да бъде в мен вината.

Този стих е част от стихосбирката "Тишина" на Мартин Младенов.