Виновен съм, ти знаеш го,
твърдиш го и повтаряш го.
Осъждаш ме безмилостно,
наказваш ме безжалостно.
Не знаеш ти причината,
дори и половината.
Не слушаш обяснения,
отправяш обвинения.
На думите не вярваш,
виновен си, повтаряш.
Каквото и да кажа,
не мога да докажа.
Но ето, че невинен съм,
а с думите безсилен съм.
Осъди ме съдбата,
да бъде в мен вината.
Този стих е част от стихосбирката "Тишина" на Мартин Младенов.
© Мартин Младенов Всички права запазени